МЕЖДУ СЪН
И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Гледаше занемял. Тя вървеше през света, като през своя градинка – така бе проникнала във всичко. Вървеше през утрото, като призрачно видение, сякаш забравено от недосънувания сън на някой вълшебник. Прегърнала зората, идваше към него и се усмихваше с изгревния руменец на бузите и с топлината на първия слънчев лъч. Тя вървеше през ливадата, през деня, през живота му, слънценосна. Тревата полягаше пред нея и цветята разцъфваха под леките и стъпки. Пеещи птици се спускаха от яркосиньото небе и докосваха раменете й. След себе си развяваше воал от утринна мъглица. По обновените от погледа й небеса танцуваха накълбени пухкави облаци. Гъвкавата й походка бе танц на пеперуда в дъхави треви. Погледът й вдигаше от сън дърветата, под ясния й взор всичко оживяваше и се преобразяваше.

АДАМ И ЕВА

Пътят криволичи нагоре, устремен към билото на планината. Септемврийското слънце е силно отрано и предвещава денят да е слънчев и горещ, макар да идваше краят на лятото. Той и тя крачат прегърнати по пътя и си тананикат тяхна любима песничка. Стигат до дебел стар бук, на който клоните образуват не високо от земята, широко седло,
- Искам да ме качиш горе да погледна света от високо – казва тя.
Повдига я, после се качва и той при нея. Недалече от тях се е ширнала поляна с купа сено, което ухае на билки и на лято. През плетеницата на клоните слънцето намира път за лъчите си, за да погали с тях зачервените им лица от изкачването.
- Каква красота е наоколо! – възкликва тя.
- А ние тук сме като птици в гнездото си.
Трябва да слязат на земята, макар и да се чувстват на дървото като птици, за да продължат пътя си към поставената цел - да се изкачат на върха пред тях. Стръмно е и често спират да почиват.
- Отдолу не изглеждаше, наклонът да е толкова голям – казва на пресекулки тя, запъхтяна от катеренето по ръба на хребета.
- Така е. Отдалече нещата никога не изглеждат такива, каквито са.

ДА ВИДИШ ЩАСТИЕТО СИ

- Хайде, сънливко, събуди се!
След тези думи усети леко разтърсване на раменете. Повдигна натежалите си за сън клепачи и я видя разрошена, надвесена над лицето му.. Разтърка очи и се размърда.
- Какво си се развикала толкова рано? Не стига, че не ме остави цяла нощ да спя, ами сега пък ме вдигаш да ставам толкова рано.
- Ще спиш когато остарееш. Сега ще е голям резил да оставя това младо силно и здраво тяло да се излежава в бездействие.
- Като те гледам каква си рошла се питам как можах да се влюбя в тебе? – шегува се той. – Отгоре на това си и досадна, не ме оставяш да поспя. За къде си се разбързала толкова?
- Как за къде!? Нали решихме преди да се заловим за работа да разгледаме града.
- Само ако знаеш как ми се спи…
- Сега ще те разсъня – мушна се под завивката тя и започна да обхожда тялото му с нежните си ръце.
- Ей, толкова си ненаситна, ама не мога да ти устоя – мушва се под чаршафа при нея.
Боричкане, смях, затишие, учестено дишане, блаженство…
- Сега да ставаме.
- Предпочитам да прекарам тук деня си в леглото с тебе.