Събота вечер обичаше да е в бара.
Забеляза Я след втората чаша. Тя беше с голяма компания. Той огледа внимателно другите. Семейната двойка се забавляваше. Той примижа и видя само черни петна. Душите им бяха посивели, почти избледняли.

Не беше като другите. У нея имаше нещо странно, топло и слънчево, с което умееше да разчита хората, да вижда криволичещите пътища - светлите и тъмните, по които едва пристъпваха, притичваха или препускаха душите им. Не злоупотребяваше с дарбата си, дори напротив - помагаше на хората, но малцина бяха тези, които не я избягваха, не се страхуваха от нея.
Затова предпочиташе нощта. Да се разхожда из притихналата й тайнственост. Сама. Без посока, само тя и тишината.

Всеотдайна е. Люби тя, а не тялото на което до дъно се отдава.

Любов или Любов?

нужен е само един поглед

или има ли светлина в тунела или е насрещен влак...

Животът е преди смисъла. Животът познава по-добре смисъла, отколкото смисълът живота.