От гърлото на кладенеца на страстта.

Приказна поема
за дъщеря ми Ема

Тя ми вика татко

А вие – Батко – Брадатко!

Според една древна легенда, във всеки човек живеят няколко различни същности - на човек, на звяр, на природа и на огън.
Те съществуват едновременно в нас, но се проявяват в различни моменти. Когато изпитваме радост, любов и загриженост – това е

Имало ли е такава?

Яко съм я закъсал, брат! Яко! Не можем да се разберем с тия жени и туйто. Влюбват се от пръв поглед в мен и няма шест-пет – искат ме сега и веднага! Аз че съм красив, красив съм си. Нали се виждам в огледалото. Ма пък все на пожар жени попадам. Па аз така не обичам. Искам да съм рицар за една жена, да си я спасявам от паяци и хлебарки, да си я гушкам, когато й е студено,

Разбираме, че сме забравили да чувстваме, много след като любовта си е отишла.

....
Ако мъжът, който питате, започне да изброява, че вие сте умна, красива, добра, то по закона на логиката, въпреки думите му и засвидетелстваното уважение към вас, той не ви обича истински, а само декларира своята любезност към вас....

Не беше като другите. У нея имаше нещо странно, топло и слънчево, с което умееше да разчита хората, да вижда криволичещите пътища - светлите и тъмните, по които едва пристъпваха, притичваха или препускаха душите им. Не злоупотребяваше с дарбата си, дори напротив - помагаше на хората, но малцина бяха тези, които не я избягваха, не се страхуваха от нея.
Затова предпочиташе нощта. Да се разхожда из притихналата й тайнственост. Сама. Без посока, само тя и тишината.

- Хайде! Хайде да се събуем боси!
Само я погледна не особено радушно и продължи напред. С периферното си зрение обаче я видя как събу чевръсто обувките си, взе ги в ръка, изостави черния път и се затича бързо из тревата.
Не последва приумицата й. Стори му се глупаво, безсмислено хрумване, неотговарящо по никакъв начин на неговите години. На нейните също.